На 23 октомври 2025 г. CEDEFOP проведе мащабен виртуален семинар „Microcredentials and the Future of Learning“, който събра представители на Европейската комисия, изследователи, социални партньори и експерти от мрежата ReferNet.
Основната цел на събитието бе да се изследва разнообразието и ролята на микроудостоверенията извън формалното образование, тяхната свързаност с пазара на труда, както и механизмите за качествено осигуряване, признаване и социална приобщаемост.
Европейският контекст: от политика към практика
Встъпителната сесия, ръководена от Мара Бруджия, заместник-директор на CEDEFOP, и Джордж Костакис, координатор на Департамента за професионално образование и квалификации, очерта рамката на европейския подход към микроудостоверенията.
Анна Банчик (DG EMPL, Европейска комисия) представи политическата визия зад инициативата, залегнала в Препоръката на Съвета от 2022 г.
Както се подчерта, микроудостоверенията, подчерта тя, са инструмент за:
- видимост и преносимост на уменията;
- валидиране на неформално и информално учене;
- по-достъпно и качествено учене през целия живот;
- дигитално, разбираемо и съпоставимо удостоверяване на компетентности.
В рамките на инициативата Skills Portability, Европейската комисия подкрепя включването на микроудостоверенията в националните квалификационни рамки и въвеждането на адаптирани механизми за осигуряване на качество, които да гарантират доверието и съпоставимостта между различните държави членки.
В основната пленарна част се представиха първите резултати от мащабното изследване „Microcredentials for VET and Labour Market Education and Training“, проведено в 42 национални рамки и 27 държави членки.
Изследването показва, че микроудостоверенията извън формалното образование се осъществяват чрез шест основни модела:
- микроудостоверения, издавани от университети и ПОО институции;
- професионални сертификати за компетентност;
- международни стандартизирани удостоверения;
- секторно признати квалификации;
- удостоверения, издавани от работодатели;
- отворени цифрови значки (badges).
Резултатите потвърждават, че микроудостоверенията запълват празнината между формалното образование и динамичните нужди на пазара на труда, но тяхната преносимост и доверие все още зависят от това кой ги издава и как се гарантира качеството.
Бяха разгледани реални примери от строителния сектор и културните и творчески индустрии (CCI). Джули Бьофис (EuropeOn) определи микроудостоверенията като „UFO – непознат обект за работодателите“, подчертавайки нуждата от яснота, прозрачност и социален диалог. В сектора на електрическите инсталации над 70% от предприятията са микрофирми, често без HR отдели, което изисква опростени, надеждни и цифрови механизми за сертифициране.
Беки Ричес (Materahub, Италия) представи казус от творческите индустрии, където 99% от фирмите са малки и средни предприятия и обучението е самоинициирано и неформално. Микроудостовенията в този контекст подпомагат мобилността, признаването на неформални умения и създаването на по-гъвкави професионални пътеки.
Основните изводи от практическото прилагане на модела на микроудостоверенията са следните:
- Микроудостоверенията могат да решават спешни дефицити на умения в бързоразвиващи се сектори;
- Необходима е съвместна разработка с индустрията за постигане на доверие;
- Доказателства за ефективност (влияние върху заетостта, продуктивността) са ключови за приемането им от работодатели;
- Включването им в Europass и дипломни приложения би повишило тяхната видимост и признание.
Беше представен националния модел за Унгария, въведен с Министерски указ №39/2024, който регламентира микроудостоверенията като част от системата за обучение на възрастни. Всички издадени удостоверения се регистрират в държавна дигитална система, имат стандартизирано съдържание и подлежат на външна оценка на всеки шест години.
Ключовите принципи:
- интегрирано осигуряване на качество в съществуващите системи (не отделна рамка);
- прозрачност и проследимост чрез дигитално издаване;
- засилена роля на Секторните съвети за умения при разработката и прилагането на учебните програми. .
Представи се и университетски подход, на примера на Франция, базиран на иновативна екосистема, основана на осигуряване на качеството:
- каталог от 36 квалификации, които водят до микроудостоверения, по soft skills и две по green digital transition;
- двуетапно проучване на удовлетвореността (в края и 6 месеца след курса);
- дигитални значки, валидирани чрез отворени стандарти;
- партньорства с компании като Thales, Safran и EDF;
- включване на микроудостоверенията в бакалавърски, магистърски и стажантски програми.
В последните сесии експерти от QQI (Ирландия), Nuffic (Нидерландия), KIC (Малта) и Института за образователни изследвания (Полша) разгледаха темите за преносимостта, признаването и дигиталните иновации.
Беше подчертано, че:
- липсата на общи критерии между секторите възпрепятства автоматичното признаване;
- цифровото удостоверяване е критично за изграждане на доверие между системите;
- микроудостоверенията са все по-често разглеждани като част от европейските рамки за цифрови умения и AI грамотност.
В заключителната дискусия, модерирана от Анастасия Пулиу, участваха представители на OECD, ETF и Engineering Education Australia.
Основната дискусия се оформи около следните въпроси:
- Какво е наистина новото в понятието „микроудостоверение“?
- Дали те насърчават равнопоставеност или създават нови бариери?
- Каква е ролята им в следващите 5–10 години?
Общото заключение: микроудостоверенията вече не са периферна форма на учене, а основен механизъм за гъвкаво, приобщаващо и ориентирано към резултати развитие на уменията.
Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР