Устойчивият преход не може да се случи само чрез технологии и политики – той изисква лица с правилните умения. Новото практическо ръководство на Cedefop и UNESCO-UNEVOC, озаглавено „Meeting skill needs for the green transition: Skills anticipation and VET for a greener future“, представя задълбочен анализ и практически насоки как системите за професионално образование и обучение, в съчетание с изследвания на уменията, могат да се превърнат в основен инструмент за зеления преход.
Публикацията е четвърта в поредица от ръководства за прогнозиране на умения и обединява европейски и международен опит в областта ПОО и уменията. Целта е да се предложат практически приложими решения за разработване на политики, адаптиране на образователни програми и въвеждане на нови инструменти, като микроквалификации, валидиране на неформално учене и използване на изкуствен интелект.
В първата глава се разглежда ролята на системите за прогнозиране на умения в контекста на зеления преход. Авторите подчертават, че Европейският зелен пакт, приет през 2019 г., води до дълбоки трансформации в икономиката, които пряко засягат пазара на труда. Всички професии, независимо от сектора, ще трябва да преминат през определено ниво на „озеленяване“ – чрез актуализация на уменията или пълна преквалификация. Подходът на ПОО трябва да съчетава както краткосрочни решения (т.нар. „спринт“), за да се запълнят спешни дефицити в сектори като възобновяема енергия, така и дългосрочни стратегии („маратон“) за промяна в нагласите, ценностите и поведението.
Втората глава е посветена на ролята на онлайн обявите за работа и анализа на големи бази данни за идентифициране на търсените зелени умения. Използвайки инструмента Skills-OVATE, Cedefop демонстрира как в реално време може да се проследи „озеленяването“ на професии в различни страни, сектори и региони. За пример е дадена професията финансов анализатор в Нидерландия, при която се наблюдава рязко нарастване на търсените зелени компетентности през последните години. Това показва, че дори в традиционно „незелени“ сектори започват да се интегрират устойчиви практики.
В третата глава авторите разглеждат ролята на ефективното управление на уменията. Не е достатъчно да разполагаме с данни – те трябва да бъдат свързани с политиките и да достигат до всички заинтересовани лица: обучителни институции, работодатели, публични органи и граждани. Ефективното управление на уменията предполага изграждане на стабилни партньорства, координация на различни нива (национално, регионално, секторно) и използване на прогнозита за умения при формулирането и изпълнението на политиките. Добри практики от страни като Финландия, Франция и Нидерландия показват, че когато има активна роля на социалните партньори и обща визия, трансформацията на професионалното обучение се случва по-бързо и по-успешно.
Глава четвърта е фокусирана върху дуалното обучение и неговия потенциал за „озеленяване“. Ученето чрез работа, особено в партньорство с предприятия, позволява гъвкаво и актуално внедряване на зелени технологии и практики в реална работна среда. Примери като проекта GRAEDUCATION инициират промени отвътре – чрез обратна връзка от ученици и ангажираност на работодателите в създаването на нови учебни съдържания. В този контекст, чиракуването не просто предоставя умения, а формира активни участници в екологичната трансформация на бизнеса.
Петата глава разглежда стратегиите за обучение на възрастни. С оглед на застаряващото население и дефицитите в ключови сектори, обучението на възрастни става решаващо за зеления преход. Необходим е интегриран подход – от национални политики към реални регионално обусловени дейности, чрез гъвкави, краткосрочни програми, съобразени с нуждите на икономиката и възможностите на хората. Испания, Австрия и Португалия са представени като добри примери за регионално ориентирани стратегии, базирани на партньорства и местна ангажираност.
Шеста глава е посветена на микроудостоверенията – кратки, целенасочени обучения, които могат да бъдат признати официално. Те са особено ефективни за придобиване на зелени умения в бързо променящи се сектори. Ирландия например използва микроквалификации в областта на устойчивото строителство и енергийната ефективност чрез националната агенция SOLAS. Такива инструменти позволяват както на безработни, така и на заети лица, да подобрят квалификацията си с минимално време и разходи.
Валидирането на придобити умения от предходен опит, неформално и самостоятелно учене, което е темата на седма глава, е друг ключов механизъм. Позволява на хора с практически опит да получат официално признаване (сертифициране), без да преминават през цялостна форма на обучение. Това е особено важно за работещи, които се пренасочват от „кафяви“ към „зелени“ сектори. В Кипър и Йордания вече се прилагат системи за проследяване и валидиране, които включват оценка на зелените компетентности на завършилите.
Осма глава разглежда как изкуственият интелект може да подпомогне системите на професионално обучение. AI технологии могат да се използват за персонализиране на обучението, автоматизиране на създаване на съдържание, както и за кариерно ориентиране. В Германия се използват AI инструменти за създаване на индивидуални обучителни пътеки, които отразяват както интересите на обучаемите, така и зелените приоритети на пазара.
Ръководството на Cedefop и UNESCO-UNEVOC предлага визия за бъдещето, в която ПОО е не просто отговор на нуждите на пазара, а активен двигател на устойчивото развитие. Зеленият преход изисква координирани усилия на всички нива – от политики и институции, през училища и работодатели, до самите обучаеми. Ръководството не просто анализира тенденциите, а предлага инструменти и конкретни пътища за действие, с цел изграждане на справедлива, устойчива и приобщаваща икономика.
Линк към пълният текст на публикацията
Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР