Новото специално проучване на Евробарометър показва, че българите са сред най-големите привърженици на професионалното образование и обучение в ЕС. В същото време оценките за качеството на обучението и реализацията на завършилите са под средните за ЕС.
Данните показват, че 68% от българите биха препоръчали на млад човек професионална гимназия при 50% средно за ЕС, което е третият най-висок дял в Съюза. Същевременно само 64% смятат, че ПОО предлага качествено обучение (средно 73% за ЕС), а 70% че води до търсени на пазара на труда професии (за ЕС стойността е средно 82%). Изборът се възприема преди всичко като семеен, а стереотипите по отношение на пол за техническите специалности са сред най-силните в ЕС.
Проучването Special Eurobarometer 569 е възложено от Европейската комисия и е проведено през ноември 2025 г. В него участват 26 453 души от 27-те държави членки, от тях 1 046 в България.
Какво мислят европейците
Европейците ценят ПОО преди всичко заради връзката му с пазара на труда. 85% смятат, че то дава специализирани умения, а 82% че води до търсени професии. По-ниски са оценките за заплащането (66%) и социалния статус на тези професии (64%).
Разликата в престижа спрямо общото образование остава. 75% смятат, че общото образование има по-добър имидж сред респондентите, колкото и през 2016 г. 82% считат, че учениците с висок успех се насочват към общо образование. Младите респонденти са най-критични. Сред 15-24-годишните от тях 53% биха препоръчали общо образование и само 39% ПОО, докато при хората над 55 г. съотношението е обратното.
Къде е България
По качество на обучението (64%) България е сред трите държави с най-ниска оценка след Румъния и Люксембург, а по компетентност на преподавателите (72%) непосредствено след Румъния. По връзка с търсени професии (70%) е трета отдолу нагоре в класациите.
56% смятат, че ПОО не осигурява достатъчно базови умения (грамотност, дигитални умения), а 55% – трансверсални умения като комуникация и критично мислене (средно 50% за ЕС).
Само 56% знаят, че учениците в ПОО могат да се обучават в чужбина (средно 64% за ЕС). При въпроса дали ПОО води до „зелени“ работни места, 27% отговарят „не знам“.
В България натискът на родителите е водещ фактор за избор на ПОО. Така е само в три държави от ЕС – България, Словакия и Унгария. В останалите на първо място е нуждата от бърза заетост и доход. Натискът от родителите се посочва от 46% от българите (средно 35% за ЕС), а нуждата от бърза заетост и доход – от 42% (53% за ЕС). Престижът на ПОО е фактор за 22% (ЕС: 16%). Влиянието на училищното кариерно ориентиране е слабо (25%), въпреки че 62% смятат информацията за ПОО за достатъчна.
Стереотипите по отношение на пол са най-сериозното предизвикателство. 83% от българите смятат, че строителството, автомобилният сектор, производството и ИКТ са „по-подходящи за мъже“. Това е третият най-висок дял в ЕС след Унгария и Словакия (86%), при средно 55% за ЕС и само 15% в Швеция. Такива нагласи стесняват кръга от кандидати точно в секторите с недостиг на кадри.
Евробарометър измерва обществени нагласи, а не реалните резултати на системата. Затова данните се четат най-добре заедно с други показатели в сферата на образованието и пазара на труда.
Мотивите за избор на ПОО са оценени от възрастните респонденти, а не от самите ученици. Националната извадка не позволява надеждни изводи по региони, възрастови групи или професионални направления.
За България задачата не е да привлече повече ученици в ПОО, а да го направи първи избор заради качеството му. Това е и посоката на Препоръката на Съвета за ПОО (2020) и Декларацията от Хернинг (2025).
Първият приоритет е комуникация, основана на резултати. Публичните данни за реализацията на завършилите по професии и училища, включително индикаторите за заетост и релевантност на придобитите умения, могат да дадат на семействата обективна основа за избор. Тъй като родителите са основният фактор, кариерното ориентиране трябва да достига и до тях преди кандидатстването след 7 клас, с активно участие на работодателите.
Вторият приоритет е преодоляването на половите стереотипи. Кариерното ориентиране, което включва мерки, против тези стереотипи, ролевите модели и партньорствата с предприятия могат да привлекат повече момичета в техническите и ИКТ специалности.
Третият приоритет е качеството на обучението. То изисква продължаваща квалификация и стажове в предприятия за преподавателите, както и подготовка на наставниците в дуалното обучение. Учебните програми трябва да включват измерими резултати за грамотност, дигитални и преносими умения.
Не на последно място, възможностите за мобилност по Еразъм+ и професиите, свързани със зеления преход, се нуждаят от по-активно популяризиране. Понастоящем те са недостатъчно познати на обществото.
Пълен текст на доклада: Special Eurobarometer 569: Attractiveness of vocational education and training
Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР