Как хората ще реагират на предизвикателствата, свързани с изкуствения интелект и влиянието му върху работните места – дали ще станат по-мотивирани да овладяват нови умения или ще загубят желание да учат? Този въпрос служи като отправна точка на прогнозно проучване на международен екип от експерти на CEDEFOP[1].
Става все по-очевидно, че традиционният модел на продължаващо професионално образование и обучение вече не е достатъчен в ситуацията на бързо развитие на технологиите и променяща се работна среда. Развитието на умения за успешна професионална изява изисква непрекъснато учене – включително дигитално учене, експериментиране, обмен на опит, мобилност и др. За да се разберат по-добре потенциалните предизвикателства в овладяването на умения, се прави анализ на взаимовръзките между тенденциите на пазара на труда в страните от ЕС, обществените промени и технологичния напредък. Проучването има за цел да покаже дългосрочна визия в областта на уменията с хоризонт до 2040 г., за да насърчи всички заинтересовани страни да се ангажират в подкрепа на ученето през целия живот. На базата на открояването на водещи тенденции в съвременния свят се оформят 4 възможни сценария за бъдещото развитие на уменията.
Сценарий 1: Бъдеще на възможностите – конкуренция за таланти, обусловена от бързото развитие на технологиите. Към 2040 г. работната сила в ЕС намалява поради застаряването на населението, икономиката обаче процъфтява благодарение на технологичните иновации и масовото навлизане на изкуствения интелект. Недостигът на квалифицирани кадри нараства и това мотивира хората да учат и да развиват уменията си. Развиват се гъвкави форми на учене, нараства делът на неформалното образование и ученето извън формалната образователна система става все по-привлекателно. Задържането на таланти става приоритет за работодателите.
Сценарий 2: Оставени сами да се носят по течението – навлизането на изкуствения интелект се усеща като шокови вълни върху работните места и пазара на труда и се отразява по различен начин на отделните групи от населението. Възрастните в трудоспособна възраст са оставени сами да се справят с технологичните промени и с поддържането на професионалните си умения. Промените са трудни за управление и само някои се справят с регулирането на своята кариера. Не всички успяват да се адаптират към нуждата от непрекъснато учене и развитие на уменията.
Сценарий 3: Задържане на повърхността – пропуснати възможности, свързани с изкуствения интелект. Към 2040 г. възходът на изкуствения интелект продължава, но с умерени темпове, което води до умерена трансформация на работните места. Промените са управляеми, значението на развитието на уменията стои на днешните нива, както и делът на хората, които сами управляват кариерата си. Влиянието на изкуствения интелект върху преподаването, ученето и кариерното ориентиране остава ограничено. Потенциалът на ИИ за подобряване на икономиката не е напълно използван.
Сценарий 4: Разгърнат изкуствен интелект – доминиращ в света на труда и в развитието на обществото. 2040 г. – използването на технологии за изкуствен интелект и автоматизация е завладяло всички области на живота и работата, трансформирайки структурата на обществото и водещо до безпрецедентни загуби на работни места във всички сектори, индустрии и нива на квалификация. Няколко големи организации контролират пейзажа на изкуствения интелект, упражнявайки значително влияние върху политиците, икономиката и обществото. Въздействието върху работниците е разрушително. С поемането на повечето задачи от изкуствения интелект, работниците все по-често биват наемани по нестандартни договори, с ограничен достъп до развитие на умения, сигурност на работното място и социални придобивки. Компаниите нямат интерес да инвестират в развитието на уменията на свободна работна сила, а инвестициите са ограничени до усъвършенствани умения, свързани с изкуствения интелект, за малка част от работната им сила. Работниците са оставени да носят пълна отговорност за собственото си развитие на умения и се борят да се адаптират и да се справят с честите и неволни промени в кариерата. Упадъкът на традиционната заетост е комбиниран с усещането, че няма кой да защити интересите и правата на работещите. Недостатъчните регулации в използването на изкуствен интелект създават дисбаланс и напрежение в обществото. Формалното и неформалното образование не функционират в синхрон, за да подкрепят адаптивното развитие на уменията.
Както се вижда, сценариите варират от силен оптимизъм за полезното влияние на изкуствения интелект до краен песимизъм за неговото негативно действие. Тези сценарии не са предсказания за бъдещето, които се предполага, че ще се осъществят точно по описания начин. Те са по-скоро проучващи стратегии за влиянието на изкуствения интелект като доминираща тенденция, която ще определя бъдещето на работните места и продължаващото професионално образование и обучение. Очакването е ИИ да трансформира не само труда на хората, но и представата им за обучението, кариерното ориентиране. Хората, които са способни да поемат лична отговорност за своя кариерен път, по-лесно ще достигат до ползите от технологиите и ще ги използват, за да развият капацитет за професионална адаптивност. Тези, които нямат ресурс за справяне, ще се нуждаят от повече подкрепа чрез кариерни и социални услуги. Разликата в потенциала за учене и развитие на умения вероятно ще изостри социално-икономическите неравенства и ще затрудни достъпа до форми за професионална квалификация и преквалификация. Това поставя въпроса за необходимостта от обща визия за бъдещето на уменията чрез адекватни социални и образователни политики.
[1] Пълен текст на публикацията:
Cedefop. (2025). Preparing for 2040: four AI-powered scenarios for the future of continuing skills development. Cedefop research paper. Publications Office of the European Union. http://data.europa.eu/doi/10.2801/2114554
Национален експертен екип по ПОО към ЦРЧР